(По слав. 34). Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.

 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.

 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:

 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо

 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.

 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;

 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.

 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми* от тия лъвове.

 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,

 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.